May 8, 2006, 7:04 AM

Веднъж ми казаха

  Poetry
882 0 2
Веднъж ми казаха,
че стиховете ми са брутални.
Но какво да правя,
като брутален е света?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са нереални.
Но кой определя
каква е реалноста?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са банални.
Да,банални са,
такива са, щом банална за тях е любовта.
Веднъж ми казаха,
че стиховете ми не струват,
но за мен безценни са.
И колкото и да ме критикуват
аз продължавам да изливам своята душа.
И след толкова критика аз продължавам,
аз пиша нереално, дори брутално,
аз пиша за любовта.
И стиховете ми пропити с болка,
пропити със сълзи,
те успокояват ми душата,
отнемат болката от мойте гърди.
Измислен свят,
свят нереалнен,
друг свят създавам в мойте творби.
Но може ли някой да ме обвини,
че искам по щастливи дни?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...