8.05.2006 г., 7:04

Веднъж ми казаха

880 0 2
Веднъж ми казаха,
че стиховете ми са брутални.
Но какво да правя,
като брутален е света?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са нереални.
Но кой определя
каква е реалноста?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са банални.
Да,банални са,
такива са, щом банална за тях е любовта.
Веднъж ми казаха,
че стиховете ми не струват,
но за мен безценни са.
И колкото и да ме критикуват
аз продължавам да изливам своята душа.
И след толкова критика аз продължавам,
аз пиша нереално, дори брутално,
аз пиша за любовта.
И стиховете ми пропити с болка,
пропити със сълзи,
те успокояват ми душата,
отнемат болката от мойте гърди.
Измислен свят,
свят нереалнен,
друг свят създавам в мойте творби.
Но може ли някой да ме обвини,
че искам по щастливи дни?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...