Веднъж ми казаха
че стиховете ми са брутални.
Но какво да правя,
като брутален е света?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са нереални.
Но кой определя
каква е реалноста?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са банални.
Да,банални са,
такива са, щом банална за тях е любовта.
Веднъж ми казаха,
че стиховете ми не струват,
но за мен безценни са.
И колкото и да ме критикуват
аз продължавам да изливам своята душа.
И след толкова критика аз продължавам,
аз пиша нереално, дори брутално,
аз пиша за любовта.
И стиховете ми пропити с болка,
пропити със сълзи,
те успокояват ми душата,
отнемат болката от мойте гърди.
Измислен свят,
свят нереалнен,
друг свят създавам в мойте творби.
Но може ли някой да ме обвини,
че искам по щастливи дни?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карина Кирова Всички права запазени
