tamnokoska (Карина Кирова)
78 92
8 мая 2006 г., 07:04

Веднъж ми казаха 

  Поэзия
723 0 2
Веднъж ми казаха,
че стиховете ми са брутални.
Но какво да правя,
като брутален е света?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са нереални.
Но кой определя
каква е реалноста?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са банални.
Да,банални са,
такива са, щом банална за тях е любовта.
Веднъж ми казаха,
че стиховете ми не струват,
но за мен безценни са.
И колкото и да ме критикуват
аз продължавам да изливам своята душа.
И след толкова критика аз продължавам,
аз пиша нереално, дори брутално,
аз пиша за любовта.
И стиховете ми пропити с болка,
пропити със сълзи,
те успокояват ми душата,
отнемат болката от мойте гърди.
Измислен свят,
свят нереалнен,
друг свят създавам в мойте творби.
Но може ли някой да ме обвини,
че искам по щастливи дни?

© Карина Кирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??