Не търсих и не чаках релевантност,
не се стремях да бъда чута и видяна.
Неспирното трептене на твоята хуманност
извика в мен надволевата ми изява.
Така, към теб, в закрачка без пардонност
насочих и огъня, и меча на своята любов.
Добруването на човека срещна всеотдайност;
а мярата и кредото починаха пред този зов.
Стихотворението участва в конкурса "Спри, обичам те", 2017 г., организиран от Община Пловдив в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019 г.
© Мария Todos los derechos reservados