30 мая 2017 г., 08:48

Векторна любов

723 0 0

Не търсих и не чаках релевантност,

не се стремях да бъда чута и видяна.

Неспирното трептене на твоята хуманност

извика в мен надволевата ми изява.

 

Така, към теб, в закрачка без пардонност

насочих и огъня, и меча на своята любов.

Добруването на човека срещна всеотдайност;

а мярата и кредото починаха пред този зов.

 

Стихотворението участва в конкурса "Спри, обичам те", 2017 г., организиран от Община Пловдив в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...