30.05.2017 г., 8:48

Векторна любов

718 0 0

Не търсих и не чаках релевантност,

не се стремях да бъда чута и видяна.

Неспирното трептене на твоята хуманност

извика в мен надволевата ми изява.

 

Така, към теб, в закрачка без пардонност

насочих и огъня, и меча на своята любов.

Добруването на човека срещна всеотдайност;

а мярата и кредото починаха пред този зов.

 

Стихотворението участва в конкурса "Спри, обичам те", 2017 г., организиран от Община Пловдив в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...