May 30, 2017, 8:48 AM

Векторна любов

  Poetry » Love
721 0 0

Не търсих и не чаках релевантност,

не се стремях да бъда чута и видяна.

Неспирното трептене на твоята хуманност

извика в мен надволевата ми изява.

 

Така, към теб, в закрачка без пардонност

насочих и огъня, и меча на своята любов.

Добруването на човека срещна всеотдайност;

а мярата и кредото починаха пред този зов.

 

Стихотворението участва в конкурса "Спри, обичам те", 2017 г., организиран от Община Пловдив в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...