May 30, 2017, 8:48 AM

Векторна любов

  Poetry » Love
722 0 0

Не търсих и не чаках релевантност,

не се стремях да бъда чута и видяна.

Неспирното трептене на твоята хуманност

извика в мен надволевата ми изява.

 

Така, към теб, в закрачка без пардонност

насочих и огъня, и меча на своята любов.

Добруването на човека срещна всеотдайност;

а мярата и кредото починаха пред този зов.

 

Стихотворението участва в конкурса "Спри, обичам те", 2017 г., организиран от Община Пловдив в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...