26 jul 2023, 14:44

Велур

  Poesía
792 0 3

  

Аз съм старото велурено сако,

от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.

Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,

че рядко мене някой ще загледа…

 

Стоя си в центъра на пъстър панаир-

на бягащите, пъргавите пръсти.

Свиркам си и наблюдавам човешкия шпалир,

безкраен  е - с тук-там някое прекъсване.

 

Променят се и дрехите до мен –

те някои ги вземат-други идват  нови.

Сезоните се сменят, а аз съм вече малко уморен

от толкова видени и усетени във хората тревоги.

 

Тревоги за живота днес, тревоги за живота утре,

че в магазин за дрехи – „секънд хенд“,

човек като, че ли,

може лесно с дрехата да се закупи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...