Jul 26, 2023, 2:44 PM

Велур

  Poetry
796 0 3

  

Аз съм старото велурено сако,

от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.

Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,

че рядко мене някой ще загледа…

 

Стоя си в центъра на пъстър панаир-

на бягащите, пъргавите пръсти.

Свиркам си и наблюдавам човешкия шпалир,

безкраен  е - с тук-там някое прекъсване.

 

Променят се и дрехите до мен –

те някои ги вземат-други идват  нови.

Сезоните се сменят, а аз съм вече малко уморен

от толкова видени и усетени във хората тревоги.

 

Тревоги за живота днес, тревоги за живота утре,

че в магазин за дрехи – „секънд хенд“,

човек като, че ли,

може лесно с дрехата да се закупи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...