Велур
Аз съм старото велурено сако,
от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.
Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,
че рядко мене някой ще загледа…
Стоя си в центъра на пъстър панаир-
на бягащите, пъргавите пръсти.
Свиркам си и наблюдавам човешкия шпалир,
безкраен е - с тук-там някое прекъсване.
Променят се и дрехите до мен –
те някои ги вземат-други идват нови.
Сезоните се сменят, а аз съм вече малко уморен
от толкова видени и усетени във хората тревоги.
Тревоги за живота днес, тревоги за живота утре,
че в магазин за дрехи – „секънд хенд“,
човек като, че ли,
може лесно с дрехата да се закупи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
