26 июл. 2023 г., 14:44

Велур

797 0 3

  

Аз съм старото велурено сако,

от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.

Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,

че рядко мене някой ще загледа…

 

Стоя си в центъра на пъстър панаир-

на бягащите, пъргавите пръсти.

Свиркам си и наблюдавам човешкия шпалир,

безкраен  е - с тук-там някое прекъсване.

 

Променят се и дрехите до мен –

те някои ги вземат-други идват  нови.

Сезоните се сменят, а аз съм вече малко уморен

от толкова видени и усетени във хората тревоги.

 

Тревоги за живота днес, тревоги за живота утре,

че в магазин за дрехи – „секънд хенд“,

човек като, че ли,

може лесно с дрехата да се закупи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...