26 июл. 2023 г., 14:44

Велур

798 0 3

  

Аз съм старото велурено сако,

от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.

Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,

че рядко мене някой ще загледа…

 

Стоя си в центъра на пъстър панаир-

на бягащите, пъргавите пръсти.

Свиркам си и наблюдавам човешкия шпалир,

безкраен  е - с тук-там някое прекъсване.

 

Променят се и дрехите до мен –

те някои ги вземат-други идват  нови.

Сезоните се сменят, а аз съм вече малко уморен

от толкова видени и усетени във хората тревоги.

 

Тревоги за живота днес, тревоги за живота утре,

че в магазин за дрехи – „секънд хенд“,

човек като, че ли,

може лесно с дрехата да се закупи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...