1 ago 2012, 23:04

венчилото боде

  Poesía » Otra
1.2K 0 26

Венчилото боде и не приляга

на моята осанка, а грози.

Задавена, косата ми, се стяга...

Махни го...моля те...боли...

 

Знам, казах „Да”, и исках адски силно

в двореца ти кралица да раста.

Излъгах се, излъгах теб и болно

сърцето ми дълбае пропастта...

 

Не го спасявай, няма как да имаш

сянката на ничий силует.

Не го проклинай, знаеш, че умираш,

молейки за вечния обет...

 

Сега съм тук, осъдена от хора -

по-истинска, и някак по- греховна.

И гола съм единствено пред Бога...

пред истински... обичана жена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кати Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...