венчилото боде
Венчилото боде и не приляга
на моята осанка, а грози.
Задавена, косата ми, се стяга...
Махни го...моля те...боли...
Знам, казах „Да”, и исках адски силно
в двореца ти кралица да раста.
Излъгах се, излъгах теб и болно
сърцето ми дълбае пропастта...
Не го спасявай, няма как да имаш
сянката на ничий силует.
Не го проклинай, знаеш, че умираш,
молейки за вечния обет...
Сега съм тук, осъдена от хора -
по-истинска, и някак по- греховна.
И гола съм единствено пред Бога...
пред истински... обичана жена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кати Все права защищены
