Венчилото боде и не приляга
на моята осанка, а грози.
Задавена, косата ми, се стяга...
Махни го...моля те...боли...
Знам, казах „Да”, и исках адски силно
в двореца ти кралица да раста.
Излъгах се, излъгах теб и болно
сърцето ми дълбае пропастта...
Не го спасявай, няма как да имаш
сянката на ничий силует.
Не го проклинай, знаеш, че умираш,
молейки за вечния обет... ...