Aug 1, 2012, 11:04 PM

венчилото боде

  Poetry » Other
1.2K 0 26

Венчилото боде и не приляга

на моята осанка, а грози.

Задавена, косата ми, се стяга...

Махни го...моля те...боли...

 

Знам, казах „Да”, и исках адски силно

в двореца ти кралица да раста.

Излъгах се, излъгах теб и болно

сърцето ми дълбае пропастта...

 

Не го спасявай, няма как да имаш

сянката на ничий силует.

Не го проклинай, знаеш, че умираш,

молейки за вечния обет...

 

Сега съм тук, осъдена от хора -

по-истинска, и някак по- греховна.

И гола съм единствено пред Бога...

пред истински... обичана жена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кати All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...