21 nov 2023, 13:45

Верен на себе си

990 1 0

Не помня колко пъти бях начало

за моите орисани надежди.

Дали се беше чуло и видяло,

пророците на сляпо да се вглеждат? 

И аз, със мойта будна интуиция, 

не спрял да съм всевиждащо уверен, 

се пробвах в денонощни репетиции, 

прию̀т да съм за чужди демони. 

Тогава, как от глупава наивност 

да чакам тишината на покоя си? 

Да бъда споделен, а не обиден, 

че аз съм си лирически герой... 

Не знам, но самотата ме научи, 

че няма на сърцето ми палачи. 

На себе си съм станал вярно куче, 

(и рейсовете повече не влача.)

Нащрек съм за гърмежа на началото, 

на нисък старт в живота ми, тъй нов. 

Умората обзела ми е тялото. 

Душата ми живее от любов! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

11.11.2023

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...