21.11.2023 г., 13:45

Верен на себе си

994 1 0

Не помня колко пъти бях начало

за моите орисани надежди.

Дали се беше чуло и видяло,

пророците на сляпо да се вглеждат? 

И аз, със мойта будна интуиция, 

не спрял да съм всевиждащо уверен, 

се пробвах в денонощни репетиции, 

прию̀т да съм за чужди демони. 

Тогава, как от глупава наивност 

да чакам тишината на покоя си? 

Да бъда споделен, а не обиден, 

че аз съм си лирически герой... 

Не знам, но самотата ме научи, 

че няма на сърцето ми палачи. 

На себе си съм станал вярно куче, 

(и рейсовете повече не влача.)

Нащрек съм за гърмежа на началото, 

на нисък старт в живота ми, тъй нов. 

Умората обзела ми е тялото. 

Душата ми живее от любов! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

11.11.2023

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...