21.11.2023 г., 13:45

Верен на себе си

993 1 0

Не помня колко пъти бях начало

за моите орисани надежди.

Дали се беше чуло и видяло,

пророците на сляпо да се вглеждат? 

И аз, със мойта будна интуиция, 

не спрял да съм всевиждащо уверен, 

се пробвах в денонощни репетиции, 

прию̀т да съм за чужди демони. 

Тогава, как от глупава наивност 

да чакам тишината на покоя си? 

Да бъда споделен, а не обиден, 

че аз съм си лирически герой... 

Не знам, но самотата ме научи, 

че няма на сърцето ми палачи. 

На себе си съм станал вярно куче, 

(и рейсовете повече не влача.)

Нащрек съм за гърмежа на началото, 

на нисък старт в живота ми, тъй нов. 

Умората обзела ми е тялото. 

Душата ми живее от любов! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

11.11.2023

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...