13 abr 2007, 14:03

Вещица

  Poesía
1K 0 4
Тя идва всяка вечер в черно
и мами всеки с погледа си див.
Това момиче лековерно
изпраща зов, но е лъжлив.

Момчетата по нея полудели са.
С какво ли ги така плени?
Не знаят те кои са и къде са,
щом срещнат нейните очи.

Вещица! И него е омаяла -
едничкото ми нещо тя отне.
Магия ли му е направила -
да ме погледне вече и не ще?

Господи, как мразя синеоката,
вещицата с черните коси -
тя взе ми него и жестока е,
тя толкова сърца разби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...