Вещица
и мами всеки с погледа си див.
Това момиче лековерно
изпраща зов, но е лъжлив.
Момчетата по нея полудели са.
С какво ли ги така плени?
Не знаят те кои са и къде са,
щом срещнат нейните очи.
Вещица! И него е омаяла -
едничкото ми нещо тя отне.
Магия ли му е направила -
да ме погледне вече и не ще?
Господи, как мразя синеоката,
вещицата с черните коси -
тя взе ми него и жестока е,
тя толкова сърца разби!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Начкова Все права защищены
