13 апр. 2007 г., 14:03

Вещица

1K 0 4
Тя идва всяка вечер в черно
и мами всеки с погледа си див.
Това момиче лековерно
изпраща зов, но е лъжлив.

Момчетата по нея полудели са.
С какво ли ги така плени?
Не знаят те кои са и къде са,
щом срещнат нейните очи.

Вещица! И него е омаяла -
едничкото ми нещо тя отне.
Магия ли му е направила -
да ме погледне вече и не ще?

Господи, как мразя синеоката,
вещицата с черните коси -
тя взе ми него и жестока е,
тя толкова сърца разби!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...