Apr 13, 2007, 2:03 PM

Вещица

  Poetry
1K 0 4
Тя идва всяка вечер в черно
и мами всеки с погледа си див.
Това момиче лековерно
изпраща зов, но е лъжлив.

Момчетата по нея полудели са.
С какво ли ги така плени?
Не знаят те кои са и къде са,
щом срещнат нейните очи.

Вещица! И него е омаяла -
едничкото ми нещо тя отне.
Магия ли му е направила -
да ме погледне вече и не ще?

Господи, как мразя синеоката,
вещицата с черните коси -
тя взе ми него и жестока е,
тя толкова сърца разби!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...