Apr 13, 2007, 2:03 PM

Вещица

  Poetry
1K 0 4
Тя идва всяка вечер в черно
и мами всеки с погледа си див.
Това момиче лековерно
изпраща зов, но е лъжлив.

Момчетата по нея полудели са.
С какво ли ги така плени?
Не знаят те кои са и къде са,
щом срещнат нейните очи.

Вещица! И него е омаяла -
едничкото ми нещо тя отне.
Магия ли му е направила -
да ме погледне вече и не ще?

Господи, как мразя синеоката,
вещицата с черните коси -
тя взе ми него и жестока е,
тя толкова сърца разби!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...