Везни
ВЕЗНИ
Среднощ
ме стряскат
мисли неродени.
Бушуват чувствата
с призивен звън.
И бликат думи,
думи разжарени,
през булото
на
неспокоен сън.
И тръгват пак
пътеките ми живи
към нови,
ведролики брегове.
Менят се
образите причудливи,
обвеяни от сиви,
диви
ветрове.
Къде ли
пристан верен
ще намери
едно сърце,
ранено
от мечти?
С какви везни
съдбата
ще отмери
ЛЮБОВ,
която
може да лети?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радко Стоянов Todos los derechos reservados
