21 апр. 2010 г., 20:47

Везни

1.4K 0 9

ВЕЗНИ


Среднощ

ме стряскат

мисли неродени.

Бушуват чувствата

с призивен звън.

И бликат думи,

думи разжарени,

през булото

на

неспокоен сън.

И тръгват пак

пътеките ми живи

към нови,

ведролики брегове.

Менят се

образите причудливи,

обвеяни от сиви,

диви

ветрове.

Къде ли

пристан верен

ще намери

едно сърце,

ранено

от мечти?

С какви везни

съдбата

ще отмери

ЛЮБОВ,

която

може да лети?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радко Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си намерил твоя верен пристан - поезията,а съдбата вместо да отмерва любовта ти, просто я е дарила с крила и вдъхновение.
  • Благодаря ви Пламенка, Недялка, Жарава, Ивон, Мариана, Ангел, Ракина, Анна, Никол! Везните на съдбата не винаги отмерват с точност нашите мечти и желания, но не можем да й се сърдим за това. Тя е в друго, непознато за нас, измерение! А на вас пожелавам "натежали" везни в полза на вашето здраве, на вашите мечти, любов и щастие!
  • браво !
  • Ех, че е хубаво!
  • Хубов стих, хареса ми!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...