21 апр. 2010 г., 20:47

Везни

1.4K 0 9

ВЕЗНИ


Среднощ

ме стряскат

мисли неродени.

Бушуват чувствата

с призивен звън.

И бликат думи,

думи разжарени,

през булото

на

неспокоен сън.

И тръгват пак

пътеките ми живи

към нови,

ведролики брегове.

Менят се

образите причудливи,

обвеяни от сиви,

диви

ветрове.

Къде ли

пристан верен

ще намери

едно сърце,

ранено

от мечти?

С какви везни

съдбата

ще отмери

ЛЮБОВ,

която

може да лети?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радко Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си намерил твоя верен пристан - поезията,а съдбата вместо да отмерва любовта ти, просто я е дарила с крила и вдъхновение.
  • Благодаря ви Пламенка, Недялка, Жарава, Ивон, Мариана, Ангел, Ракина, Анна, Никол! Везните на съдбата не винаги отмерват с точност нашите мечти и желания, но не можем да й се сърдим за това. Тя е в друго, непознато за нас, измерение! А на вас пожелавам "натежали" везни в полза на вашето здраве, на вашите мечти, любов и щастие!
  • браво !
  • Ех, че е хубаво!
  • Хубов стих, хареса ми!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...