ВЕЗНИ
Среднощ
ме стряскат
мисли неродени.
Бушуват чувствата
с призивен звън.
И бликат думи,
думи разжарени,
през булото
на
неспокоен сън.
И тръгват пак
пътеките ми живи
към нови,
ведролики брегове.
Менят се
образите причудливи,
обвеяни от сиви,
диви
ветрове.
Къде ли
пристан верен
ще намери
едно сърце,
ранено
от мечти?
С какви везни
съдбата
ще отмери
ЛЮБОВ,
която
може да лети?
© Радко Стоянов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
