radenko (Радко Стоянов)
109 1037
21.04.2010 г., 20:47 ч.

Везни 

  Поезия » Любовна
1118 0 9

ВЕЗНИ


Среднощ

ме стряскат

мисли неродени.

Бушуват чувствата

с призивен звън.

И бликат думи,

думи разжарени,

през булото

на

неспокоен сън.

И тръгват пак

пътеките ми живи

към нови,

ведролики брегове.

Менят се

образите причудливи,

обвеяни от сиви,

диви

ветрове.

Къде ли

пристан верен

ще намери

едно сърце,

ранено

от мечти?

С какви везни

съдбата

ще отмери

ЛЮБОВ,

която

може да лети?

© Радко Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти си намерил твоя верен пристан - поезията,а съдбата вместо да отмерва любовта ти, просто я е дарила с крила и вдъхновение.
  • Благодаря ви Пламенка, Недялка, Жарава, Ивон, Мариана, Ангел, Ракина, Анна, Никол! Везните на съдбата не винаги отмерват с точност нашите мечти и желания, но не можем да й се сърдим за това. Тя е в друго, непознато за нас, измерение! А на вас пожелавам "натежали" везни в полза на вашето здраве, на вашите мечти, любов и щастие!
  • браво !
  • Ех, че е хубаво!
  • Хубов стих, хареса ми!
  • Ти можеш да летиш, Радко!
    С такива стихове го правиш!!!
    Разкошно е!
  • Със... звезни везни!Поздрав!
  • много го харесах комплименти
  • Въздейства... Поздрав, за което!
Предложения
: ??:??