15 abr 2007, 11:12

Видение

Poesía

604 0 1


	Изпразнени залези лаят по Млечния път. Чакат, натежал от страст и сласт да падне, оттатък хоризонта намастилено морето ближе горчивото на пясъка. Натрошен седеф са дрипавите ризи на дъгата. Нащърбена луната реже пъпната връв на небето. Облаци крият чела зад избелели забрадки. Свъсени миди - стари моми, нецелунати - шушнат с въздишки по дъжд. Едрее в окото на бурята спомен за диво препускане - прашна сълза по новолуние, огледало начупено дъното, солени са устните. Заключен е писъкът ням зад очите на рибите, рачешки раковини за последно, за пръв път се любят. Пясък и злато, зрънце по зрънце до безкрая, а там изпразнени залези чакат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Aneta_kz (Анета)

Това е страхотно, Мариана!
Браво! Поздрави!6

2007-04-15T14:52:42+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9