15 апр. 2007 г., 11:12

Видение

606 0 1
  
 

Изпразнени залези лаят
по Млечния път.
Чакат,
натежал от страст и сласт
да падне,
оттатък хоризонта
намастилено морето
ближе
горчивото на пясъка.
Натрошен седеф
са дрипавите ризи на дъгата.
Нащърбена луната
реже
пъпната връв на небето.
Облаци крият чела
зад избелели забрадки.
Свъсени миди -
стари моми, нецелунати -
шушнат
с въздишки по дъжд.
Едрее в окото на бурята
спомен за диво препускане -
прашна сълза по новолуние,
огледало начупено дъното,
солени са устните.
Заключен е
писъкът ням зад очите на рибите,
рачешки раковини
за последно,
за пръв път се любят.
Пясък и злато,
зрънце по зрънце
до безкрая,
а там
изпразнени залези
чакат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е страхотно, Мариана!
    Браво! Поздрави!6

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...