15 апр. 2007 г., 11:12

Видение

Поэзия

607 0 1


	Изпразнени залези лаят по Млечния път. Чакат, натежал от страст и сласт да падне, оттатък хоризонта намастилено морето ближе горчивото на пясъка. Натрошен седеф са дрипавите ризи на дъгата. Нащърбена луната реже пъпната връв на небето. Облаци крият чела зад избелели забрадки. Свъсени миди - стари моми, нецелунати - шушнат с въздишки по дъжд. Едрее в окото на бурята спомен за диво препускане - прашна сълза по новолуние, огледало начупено дъното, солени са устните. Заключен е писъкът ням зад очите на рибите, рачешки раковини за последно, за пръв път се любят. Пясък и злато, зрънце по зрънце до безкрая, а там изпразнени залези чакат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0