15.04.2007 г., 11:12

Видение

Поезия

603 0 1


	Изпразнени залези лаят по Млечния път. Чакат, натежал от страст и сласт да падне, оттатък хоризонта намастилено морето ближе горчивото на пясъка. Натрошен седеф са дрипавите ризи на дъгата. Нащърбена луната реже пъпната връв на небето. Облаци крият чела зад избелели забрадки. Свъсени миди - стари моми, нецелунати - шушнат с въздишки по дъжд. Едрее в окото на бурята спомен за диво препускане - прашна сълза по новолуние, огледало начупено дъното, солени са устните. Заключен е писъкът ням зад очите на рибите, рачешки раковини за последно, за пръв път се любят. Пясък и злато, зрънце по зрънце до безкрая, а там изпразнени залези чакат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Aneta_kz (Анета)

Това е страхотно, Мариана!
Браво! Поздрави!6

2007-04-15T14:52:42+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0