Apr 15, 2007, 11:12 AM

Видение

Poetry

602 0 1


	Изпразнени залези лаят по Млечния път. Чакат, натежал от страст и сласт да падне, оттатък хоризонта намастилено морето ближе горчивото на пясъка. Натрошен седеф са дрипавите ризи на дъгата. Нащърбена луната реже пъпната връв на небето. Облаци крият чела зад избелели забрадки. Свъсени миди - стари моми, нецелунати - шушнат с въздишки по дъжд. Едрее в окото на бурята спомен за диво препускане - прашна сълза по новолуние, огледало начупено дъното, солени са устните. Заключен е писъкът ням зад очите на рибите, рачешки раковини за последно, за пръв път се любят. Пясък и злато, зрънце по зрънце до безкрая, а там изпразнени залези чакат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Това е страхотно, Мариана!
Браво! Поздрави!6

2007-04-15T14:52:42+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0