Видение

25 feb 2024, 19:16

Poesía » Otra

116 3 4

Тя идва по пътека от мидени черупки,

и стъпва много тихичко, едва,

като видение, с копринени обувки,

с разпуснати коси, и сам сама.

Огряват я лъчи от нетърпение,

а пръски жар по кожата блестят,

тя идва, тиха, с було от съмнения,

покриващо красивата ѝ плът.

Изгубена насред тълпи и викове,

останала мечтател, романтик,

не търси път, не търси и разбиране,

към себе си върви, денят е миг.

Незрящи я заглеждат капитаните -

очи, изпепелени от солта,

видение насред морето някакво,

снага на вятър, образ на жена.

Тя идва, ничия и вечна, стихийна,

нежна, светеща, сама,

за да остави лято и копнежи -

жена, а може би вълна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.