Видение
Тя идва по пътека от мидени черупки,
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение,
а пръски жар по кожата блестят,
тя идва, тиха, с було от съмнения,
покриващо красивата ѝ плът.
Изгубена насред тълпи и викове,
останала мечтател, романтик,
не търси път, не търси и разбиране,
към себе си върви, денят е миг.
Незрящи я заглеждат капитаните -
очи, изпепелени от солта,
видение насред морето някакво,
снага на вятър, образ на жена.
Тя идва, ничия и вечна, стихийна,
нежна, светеща, сама,
за да остави лято и копнежи -
жена, а може би вълна.
© Пламена Троева All rights reserved.
