6 ago 2023, 18:59

Видовден

  Poesía » Civil
659 5 12

                     Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.

                                                     Стивън Кинг

 

Менят се ценности и нрави

и времената се менят.

Вклинени корените здрави

все непокътнати стоят.

 

От пътища тежат нозете,

в умора сключени ръце.

Най-тежки са онез товари,

които носим със сърце.

 

Годините, криле бездомни,

понесли ден, земя, имот,

понякога са безтегловни,

друг път – непоносим хомот.

 

Тежат следите в сетивата,

дори клепачите тежат.

Тежат сънят и самотата,

в зениците сълзи лежат.

 

В минути дълги неуморни

честта – невидимата кост,

държи изправени главите,

безропотно стои на пост.

 

"Чест и достойнство – тривиално" –

ще каже някой големец, 

с нахалство, малко театрално

ще пусне упорно свинец.

 

А Видовден стои и чака

най-подходящия момент.

Честта, забулена от мрака,

ще тържествува в този ден.

 

Ромашка, 06.08.2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Марко!
  • Харесах !
  • С благодарност към всички, поставили стиха в любими!
  • Благодаря за чудесния коментар, Мария! Радвам се, че си го скътала!
    Сърдечно благодаря, Ники!
    Благодаря, Людмила! Да бъде!
    Благодарско от душа, Вале! Винаги идва!
    Иви, сърдечно благодаря! Всяко нещо се плаща!
    Младене, благодаря за хубавия коментар и за поставянето в любими!
  • Скоро не бях те посещавала, но съм щастлива, че се спрях на това стихотворение, защото е стойностно, правдиво и изобличаващо, разбира се. Прибрах си го и в колекцията с любими. Поздравявам те, Ромашка!👍🥰

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...