Aug 6, 2023, 6:59 PM

Видовден

  Poetry » Civic
660 5 12

                     Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.

                                                     Стивън Кинг

 

Менят се ценности и нрави

и времената се менят.

Вклинени корените здрави

все непокътнати стоят.

 

От пътища тежат нозете,

в умора сключени ръце.

Най-тежки са онез товари,

които носим със сърце.

 

Годините, криле бездомни,

понесли ден, земя, имот,

понякога са безтегловни,

друг път – непоносим хомот.

 

Тежат следите в сетивата,

дори клепачите тежат.

Тежат сънят и самотата,

в зениците сълзи лежат.

 

В минути дълги неуморни

честта – невидимата кост,

държи изправени главите,

безропотно стои на пост.

 

"Чест и достойнство – тривиално" –

ще каже някой големец, 

с нахалство, малко театрално

ще пусне упорно свинец.

 

А Видовден стои и чака

най-подходящия момент.

Честта, забулена от мрака,

ще тържествува в този ден.

 

Ромашка, 06.08.2023 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Марко!
  • Харесах !
  • С благодарност към всички, поставили стиха в любими!
  • Благодаря за чудесния коментар, Мария! Радвам се, че си го скътала!
    Сърдечно благодаря, Ники!
    Благодаря, Людмила! Да бъде!
    Благодарско от душа, Вале! Винаги идва!
    Иви, сърдечно благодаря! Всяко нещо се плаща!
    Младене, благодаря за хубавия коментар и за поставянето в любими!
  • Скоро не бях те посещавала, но съм щастлива, че се спрях на това стихотворение, защото е стойностно, правдиво и изобличаващо, разбира се. Прибрах си го и в колекцията с любими. Поздравявам те, Ромашка!👍🥰

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...