6.08.2023 г., 18:59

Видовден

657 5 12

                     Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.

                                                     Стивън Кинг

 

Менят се ценности и нрави

и времената се менят.

Вклинени корените здрави

все непокътнати стоят.

 

От пътища тежат нозете,

в умора сключени ръце.

Най-тежки са онез товари,

които носим със сърце.

 

Годините, криле бездомни,

понесли ден, земя, имот,

понякога са безтегловни,

друг път – непоносим хомот.

 

Тежат следите в сетивата,

дори клепачите тежат.

Тежат сънят и самотата,

в зениците сълзи лежат.

 

В минути дълги неуморни

честта – невидимата кост,

държи изправени главите,

безропотно стои на пост.

 

"Чест и достойнство – тривиално" –

ще каже някой големец, 

с нахалство, малко театрално

ще пусне упорно свинец.

 

А Видовден стои и чака

най-подходящия момент.

Честта, забулена от мрака,

ще тържествува в този ден.

 

Ромашка, 06.08.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Марко!
  • Харесах !
  • С благодарност към всички, поставили стиха в любими!
  • Благодаря за чудесния коментар, Мария! Радвам се, че си го скътала!
    Сърдечно благодаря, Ники!
    Благодаря, Людмила! Да бъде!
    Благодарско от душа, Вале! Винаги идва!
    Иви, сърдечно благодаря! Всяко нещо се плаща!
    Младене, благодаря за хубавия коментар и за поставянето в любими!
  • Скоро не бях те посещавала, но съм щастлива, че се спрях на това стихотворение, защото е стойностно, правдиво и изобличаващо, разбира се. Прибрах си го и в колекцията с любими. Поздравявам те, Ромашка!👍🥰

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...