6 авг. 2023 г., 18:59

Видовден

658 5 12

                     Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.

                                                     Стивън Кинг

 

Менят се ценности и нрави

и времената се менят.

Вклинени корените здрави

все непокътнати стоят.

 

От пътища тежат нозете,

в умора сключени ръце.

Най-тежки са онез товари,

които носим със сърце.

 

Годините, криле бездомни,

понесли ден, земя, имот,

понякога са безтегловни,

друг път – непоносим хомот.

 

Тежат следите в сетивата,

дори клепачите тежат.

Тежат сънят и самотата,

в зениците сълзи лежат.

 

В минути дълги неуморни

честта – невидимата кост,

държи изправени главите,

безропотно стои на пост.

 

"Чест и достойнство – тривиално" –

ще каже някой големец, 

с нахалство, малко театрално

ще пусне упорно свинец.

 

А Видовден стои и чака

най-подходящия момент.

Честта, забулена от мрака,

ще тържествува в този ден.

 

Ромашка, 06.08.2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Марко!
  • Харесах !
  • С благодарност към всички, поставили стиха в любими!
  • Благодаря за чудесния коментар, Мария! Радвам се, че си го скътала!
    Сърдечно благодаря, Ники!
    Благодаря, Людмила! Да бъде!
    Благодарско от душа, Вале! Винаги идва!
    Иви, сърдечно благодаря! Всяко нещо се плаща!
    Младене, благодаря за хубавия коментар и за поставянето в любими!
  • Скоро не бях те посещавала, но съм щастлива, че се спрях на това стихотворение, защото е стойностно, правдиво и изобличаващо, разбира се. Прибрах си го и в колекцията с любими. Поздравявам те, Ромашка!👍🥰

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...