23 may 2015, 1:58

Видях те

  Poesía
566 0 7

Видях те

сред хиляди лица.

Разпознах те 

на малката улица.

Върнах спомена,

улових за ръка снежинка

от вятър подгонена.

Видях те,

но не спрях.

Няма я нашата стряха.

Умряха от студ две сърца,

скърца със зъби старият вятър.

Запазих само нощта

и чаршафа от сълзите мокър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво много хубаво.Харесах го много
  • „Върнах спомена, улових за ръка снежинка...запазих само нощта..“
    Вълнуващо... Поздрави!
  • Поздрав и от мен, Васе!
  • Родено от болката и съвсем естествено носи нейния отпечатък.Много силно
    докосва най-чувствителните струни на душата и човек си тръгва с частица понесъл със себе си.Браво! Много ти се радвам!Прочети в моята страница!
    Поздравление за чудесната творба и приятен съботен ден, Васе!
  • Този лек полъх на тъга ми хареса много!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...