Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
23 may 2015, 1:58

Видях те 

  Poesía
419 0 7

Видях те

сред хиляди лица.

Разпознах те 

на малката улица.

Върнах спомена,

улових за ръка снежинка

от вятър подгонена.

Видях те,

но не спрях.

Няма я нашата стряха.

Умряха от студ две сърца,

скърца със зъби старият вятър.

Запазих само нощта

и чаршафа от сълзите мокър.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво много хубаво.Харесах го много
  • „Върнах спомена, улових за ръка снежинка...запазих само нощта..“
    Вълнуващо... Поздрави!
  • Поздрав и от мен, Васе!
  • Родено от болката и съвсем естествено носи нейния отпечатък.Много силно
    докосва най-чувствителните струни на душата и човек си тръгва с частица понесъл със себе си.Браво! Много ти се радвам!Прочети в моята страница!
    Поздравление за чудесната творба и приятен съботен ден, Васе!
  • Този лек полъх на тъга ми хареса много!
  • "скърца със зъби старият вятър". Това придава на импресията живец.

    Поздрав, Василке!
  • копнежно.
Propuestas
: ??:??