23.05.2015 г., 1:58

Видях те

563 0 7

Видях те

сред хиляди лица.

Разпознах те 

на малката улица.

Върнах спомена,

улових за ръка снежинка

от вятър подгонена.

Видях те,

но не спрях.

Няма я нашата стряха.

Умряха от студ две сърца,

скърца със зъби старият вятър.

Запазих само нощта

и чаршафа от сълзите мокър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво много хубаво.Харесах го много
  • „Върнах спомена, улових за ръка снежинка...запазих само нощта..“
    Вълнуващо... Поздрави!
  • Поздрав и от мен, Васе!
  • Родено от болката и съвсем естествено носи нейния отпечатък.Много силно
    докосва най-чувствителните струни на душата и човек си тръгва с частица понесъл със себе си.Браво! Много ти се радвам!Прочети в моята страница!
    Поздравление за чудесната творба и приятен съботен ден, Васе!
  • Този лек полъх на тъга ми хареса много!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...