Видях те
сред хиляди лица.
Разпознах те
на малката улица.
Върнах спомена,
улових за ръка снежинка
от вятър подгонена.
Видях те,
но не спрях.
Няма я нашата стряха.
Умряха от студ две сърца,
скърца със зъби старият вятър.
Запазих само нощта
и чаршафа от сълзите мокър.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
