Видях те отдалече
Видях те отдалече.
Не пристъпих.
В душата ми нахлуха ветрове.
Южняшки бяха
с аромат на близост,
на младост,
изгрев,
обич
и море...
Не можех нито дума да измисля,
за да застана в твоя кръгозор.
Какво да споделя?
Какво да питам?
Прииска ми се
въздух и простор!
Излязох под небето.
Седнах тихо...
Оставих те отдавна настрани!
Защо ли пак в съдбата ми се вплиташ?!
Защо си още в мен
и... ме болиш?!
Навръх живота ни връхлита среща
и твърде непривично е сега
да те погледна,
да ти кажа нещо,
да разруша невидима стена...
Видях те отдалече
и се гмурнах
до дъното
на своята душа...
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Защо ли съзирам двама лирически герои в невероятния ти стих, Руми?
Или греша?... -
Възкръснали мигове!
Прекрасен стих!
Успех! -
"Навръх живота ни връхлита среща
и твърде непривично е сега
да те погледна,
да ти кажа нещо,
да разруша невидима стена..."
Харесах!
-
Благодаря, че споделихте с мен това усещане.
-
Страхотен финал!
Руми, много си добра! -
Вече преживяно и много познато!Ах, колко познато чувство!Поздравления!
-
Много,много ми хареса.Поздрав!
-
Страхотен стих!
-
Добър ден, Тъга!
п.п.: С Биларева!
Поздравления! -
Пишеш много завладяващо, Руми!
И аз...прогледнах с твоя стих!
Поздравления! -
Ей тези срещи са най-тегавите... Хубаво си пресъздала "сблъсъка" със старата любов, Руба! Усмивки!
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Този стих беше провокиран внезапно, излях го наведнъж и целта ми беше да се освободя от това нечакано усещане. Може би е било важно, за да оценя настоящето.
Наистина, много ви благодаря, че го споделихте с мен!