ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

10 dic 2009, 11:02

Видях те отдалече

Poesía

730 1 11

Видях те отдалече.

Не пристъпих.

В душата ми нахлуха ветрове.

Южняшки бяха

с аромат на близост,

на младост,

изгрев,

обич

и море...

Не можех нито дума да измисля,

за да застана в твоя кръгозор.

Какво да споделя?

Какво да питам?

Прииска ми се

въздух и простор!

Излязох под небето.

Седнах тихо...

Оставих те отдавна настрани!

Защо ли пак в съдбата ми се вплиташ?!

Защо си още в мен

и... ме болиш?!

Навръх живота ни връхлита среща

и твърде непривично е сега

да те погледна,

да ти кажа нещо,

да разруша невидима стена...

Видях те отдалече

и се гмурнах

до дъното

на своята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ruba (Руми Бакърджиева)

Понякога спомените нахлуват така рязко, че изпитваме физическа болка. Но миналото нито може да се върне, нито да се повтори. А и не трябва. Животът продължава с богатството на сегашния момент. Благодаря на Бога за всичко, което имам днес. Щастлива съм с него.
Този стих беше провокиран внезапно, излях го наведнъж и целта ми беше да се освободя от това нечакано усещане. Може би е било важно, за да оценя настоящето.
Наистина, много ви благодаря, че го споделихте с мен!

2009-12-11T10:20:41+02:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Защо ли съзирам двама лирически герои в невероятния ти стих, Руми?
Или греша?...

2009-12-10T22:25:43+02:00
toti5 (Тоти)

Възкръснали мигове!
Прекрасен стих!
Успех!

2009-12-10T21:53:31+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Навръх живота ни връхлита среща

и твърде непривично е сега

да те погледна,

да ти кажа нещо,

да разруша невидима стена..."

Харесах!

2009-12-10T21:32:29+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря, че споделихте с мен това усещане.

2009-12-10T19:29:19+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0