Видях те отдалече
Видях те отдалече.
Не пристъпих.
В душата ми нахлуха ветрове.
Южняшки бяха
с аромат на близост,
на младост,
изгрев,
обич
и море...
Не можех нито дума да измисля,
за да застана в твоя кръгозор.
Какво да споделя?
Какво да питам?
Прииска ми се
въздух и простор!
Излязох под небето.
Седнах тихо...
Оставих те отдавна настрани!
Защо ли пак в съдбата ми се вплиташ?!
Защо си още в мен
и... ме болиш?!
Навръх живота ни връхлита среща
и твърде непривично е сега
да те погледна,
да ти кажа нещо,
да разруша невидима стена...
Видях те отдалече
и се гмурнах
до дъното
на своята душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
