Видях те отдалече

Поэзия

726 1 11

Видях те отдалече.

Не пристъпих.

В душата ми нахлуха ветрове.

Южняшки бяха

с аромат на близост,

на младост,

изгрев,

обич

и море...

Не можех нито дума да измисля,

за да застана в твоя кръгозор.

Какво да споделя?

Какво да питам?

Прииска ми се

въздух и простор!

Излязох под небето.

Седнах тихо...

Оставих те отдавна настрани!

Защо ли пак в съдбата ми се вплиташ?!

Защо си още в мен

и... ме болиш?!

Навръх живота ни връхлита среща

и твърде непривично е сега

да те погледна,

да ти кажа нещо,

да разруша невидима стена...

Видях те отдалече

и се гмурнах

до дъното

на своята душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ruba (Руми Бакърджиева)

Понякога спомените нахлуват така рязко, че изпитваме физическа болка. Но миналото нито може да се върне, нито да се повтори. А и не трябва. Животът продължава с богатството на сегашния момент. Благодаря на Бога за всичко, което имам днес. Щастлива съм с него.
Този стих беше провокиран внезапно, излях го наведнъж и целта ми беше да се освободя от това нечакано усещане. Може би е било важно, за да оценя настоящето.
Наистина, много ви благодаря, че го споделихте с мен!

2009-12-11T10:20:41+02:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Защо ли съзирам двама лирически герои в невероятния ти стих, Руми?
Или греша?...

2009-12-10T22:25:43+02:00
toti5 (Тоти)

Възкръснали мигове!
Прекрасен стих!
Успех!

2009-12-10T21:53:31+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Навръх живота ни връхлита среща

и твърде непривично е сега

да те погледна,

да ти кажа нещо,

да разруша невидима стена..."

Харесах!

2009-12-10T21:32:29+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря, че споделихте с мен това усещане.

2009-12-10T19:29:19+02:00