ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

Dec 10, 2009, 11:02 AM

Видях те отдалече

Poetry

729 1 11

Видях те отдалече.

Не пристъпих.

В душата ми нахлуха ветрове.

Южняшки бяха

с аромат на близост,

на младост,

изгрев,

обич

и море...

Не можех нито дума да измисля,

за да застана в твоя кръгозор.

Какво да споделя?

Какво да питам?

Прииска ми се

въздух и простор!

Излязох под небето.

Седнах тихо...

Оставих те отдавна настрани!

Защо ли пак в съдбата ми се вплиташ?!

Защо си още в мен

и... ме болиш?!

Навръх живота ни връхлита среща

и твърде непривично е сега

да те погледна,

да ти кажа нещо,

да разруша невидима стена...

Видях те отдалече

и се гмурнах

до дъното

на своята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruba (Руми Бакърджиева)

Понякога спомените нахлуват така рязко, че изпитваме физическа болка. Но миналото нито може да се върне, нито да се повтори. А и не трябва. Животът продължава с богатството на сегашния момент. Благодаря на Бога за всичко, което имам днес. Щастлива съм с него.
Този стих беше провокиран внезапно, излях го наведнъж и целта ми беше да се освободя от това нечакано усещане. Може би е било важно, за да оценя настоящето.
Наистина, много ви благодаря, че го споделихте с мен!

2009-12-11T10:20:41+02:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Защо ли съзирам двама лирически герои в невероятния ти стих, Руми?
Или греша?...

2009-12-10T22:25:43+02:00
toti5 (Тоти)

Възкръснали мигове!
Прекрасен стих!
Успех!

2009-12-10T21:53:31+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Навръх живота ни връхлита среща

и твърде непривично е сега

да те погледна,

да ти кажа нещо,

да разруша невидима стена..."

Харесах!

2009-12-10T21:32:29+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря, че споделихте с мен това усещане.

2009-12-10T19:29:19+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9