ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
Dec 10, 2009, 11:02 AM

Видях те отдалече

  Poetry
727 1 11

Видях те отдалече.

Не пристъпих.

В душата ми нахлуха ветрове.

Южняшки бяха

с аромат на близост,

на младост,

изгрев,

обич

и море...

 

Не можех нито дума да измисля,

за да застана в твоя кръгозор.

Какво да споделя?

Какво да питам?

 

Прииска ми се

въздух и простор!

 

Излязох под небето.

Седнах тихо...

 

Оставих те отдавна настрани!

Защо ли пак в съдбата ми се вплиташ?!

Защо си още в мен

и... ме болиш?!

 

Навръх живота ни връхлита среща

и твърде непривично е сега

да те погледна,

да ти кажа нещо,

да разруша невидима стена...

 

Видях те отдалече

и се гмурнах

до дъното

на своята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Понякога спомените нахлуват така рязко, че изпитваме физическа болка. Но миналото нито може да се върне, нито да се повтори. А и не трябва. Животът продължава с богатството на сегашния момент. Благодаря на Бога за всичко, което имам днес. Щастлива съм с него.
    Този стих беше провокиран внезапно, излях го наведнъж и целта ми беше да се освободя от това нечакано усещане. Може би е било важно, за да оценя настоящето.
    Наистина, много ви благодаря, че го споделихте с мен!
  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Защо ли съзирам двама лирически герои в невероятния ти стих, Руми?
    Или греша?...
  • toti5 (Тоти)
    toti5 (Тоти)
    Възкръснали мигове!
    Прекрасен стих!
    Успех!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Навръх живота ни връхлита среща

    и твърде непривично е сега

    да те погледна,

    да ти кажа нещо,

    да разруша невидима стена..."

    Харесах!


  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Благодаря, че споделихте с мен това усещане.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0