6 abr 2008, 11:31

Видяно по пътя...

  Poesía
722 0 14
 

Той събираше клечки и листи...

И напредваше бавно по пътя.

Беше мургав и леко накуцваше.

Бе човекът, нает за боклука.

 

През стъклата го гледаха втренчено

от комфорта на хонди и фордове.

Някой може би дъвчеше сандвичи.

Друг премисляше салда и фондове.

 

Той събираше съвестно в пликчето

всяка книжка, огризка и прочее...

Някой може би включваше дискове.

Той придърпа на ризата копчето.

 

Уморен, сгъна крак край канавката.

И извади увита закуска.

Ягуар се надбягваше с вятъра...

Май, случайно отгоре запръска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Борянче! Поздрави, мила!
  • Силно...замислящо..Поздрави, Люси!
  • "Два противоположни свята, недокосващи се...
    Кой е по-човечния?" Спирам се на думите на Ани, защото това е основната идея на стихотворението ми.
    Благодаря за чудесните коментари на:Таня, Риа, Радослав, Магдалена,Вилдан, Ели, Ани, Мариола, Анна,Бианка и Генка!Невероятни сте, приятели мои! Обич за вас!
  • Много човешки поглед върху нвеща ,които не забелязваме.Или се прпавим ,че не забелязваме.Трогна ме..
  • Невероятна си!Имаш очи и сърце за всяка човешка участ, за всяка болка! И ги пресъздаваш запомнящо се!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...