6 апр. 2008 г., 11:31

Видяно по пътя... 

  Поэзия
589 0 14
 

Той събираше клечки и листи...

И напредваше бавно по пътя.

Беше мургав и леко накуцваше.

Бе човекът, нает за боклука.

 

През стъклата го гледаха втренчено

от комфорта на хонди и фордове.

Някой може би дъвчеше сандвичи.

Друг премисляше салда и фондове.

 

Той събираше съвестно в пликчето

всяка книжка, огризка и прочее...

Някой може би включваше дискове.

Той придърпа на ризата копчето.

 

Уморен, сгъна крак край канавката.

И извади увита закуска.

Ягуар се надбягваше с вятъра...

Май, случайно отгоре запръска...

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Борянче! Поздрави, мила!
  • Силно...замислящо..Поздрави, Люси!
  • "Два противоположни свята, недокосващи се...
    Кой е по-човечния?" Спирам се на думите на Ани, защото това е основната идея на стихотворението ми.
    Благодаря за чудесните коментари на:Таня, Риа, Радослав, Магдалена,Вилдан, Ели, Ани, Мариола, Анна,Бианка и Генка!Невероятни сте, приятели мои! Обич за вас!
  • Много човешки поглед върху нвеща ,които не забелязваме.Или се прпавим ,че не забелязваме.Трогна ме..
  • Невероятна си!Имаш очи и сърце за всяка човешка участ, за всяка болка! И ги пресъздаваш запомнящо се!
  • В душата си носиш състраданието!...Тъжно, но истинско описание на живота!
  • Понякога по-тъжен е животът на богатия,
    ако е беден духовно и алчен...
    Поздравления, Люси за актуалността - как да бъдем напълно
    щастливи, като има толкова нещастия и мизерия край нас...
  • Два противоположни свята, недокосващи се...
    Кой е по-човечния?
    Поздрав за посланието в стиха, Люси!
  • Два свята . Винаги ги е имало.
    Но не всеки има очи за тях. А ти ги виждаш със сърцето си, Людмила.
    Поздрав!
  • С удоволствие те чета!Поздрав, Люси!
  • Развълнува ме и ме натъжи...мила Люси...
    тъжна житейска история...не само видяна...
    а и почувствана от добрата ти душа...с обич.
  • Натъжи ме... но е написано с толкова топла човечност, че после остава само леко киселия привкус към удоволствието от прочита/ми така де, то не може джин без лимон! /! Поздрави, Люси и благодаря!
  • Голямо е сърцето ти... Де да беше толкова голямо и портмонето, за да помогнеш на всеки бедняк...
    Онзи ден, по радиото имаше дискусия, в която една слушателка каза:За да си беден или си много глупав, или мързелив...
    Донякъде има логика, но само донякъде...
  • Да! Всеки живее в своят собствен свят, толкова различен от на останалите!
    Поздрав, Люси!
Предложения
: ??:??