23 ene 2024, 13:56

Вик от задния двор на света

  Poesía
311 4 3

ВИК ОТ ЗАДНИЯ ДВОР НА СВЕТА

 

… нейде – в задния двор на света, струпах своите книжици светли,

нямам време да ги прочета! – все в дактил, в анапест, в хекзаметри,

все печали, все Мирова скръб съм наливал! – от празно във пусто,

втори век си го мъкна на гръб! – ей това безпарично изкуство!

А край мене поети – цял полк! – ми се перчеха с кръшните ритми.

 

През света, полудял от попфолк, аз бях просто небесният скитник.

И навярно съм станал за смях? Във ушите на глухи ли викам?

Цял живот пих и плаках – и пях. Как живях? Ако питате – никак.

Утре в Божия ангелски хор пак ще пея! – с ятата авлиги.

Аз бях лудият в задния двор на света с непрочетени книги!

 

23 януарий 2024 г.

гр. Варна, 9, 20 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...