Вик от задния двор на света

23 янв. 2024 г., 13:56

Поэзия

130 4 3

ВИК ОТ ЗАДНИЯ ДВОР НА СВЕТА

… нейде – в задния двор на света, струпах своите книжици светли,

нямам време да ги прочета! – все в дактил, в анапест, в хекзаметри,

все печали, все Мирова скръб съм наливал! – от празно във пусто,

втори век си го мъкна на гръб! – ей това безпарично изкуство!

А край мене поети – цял полк! – ми се перчеха с кръшните ритми.

През света, полудял от попфолк, аз бях просто небесният скитник.

И навярно съм станал за смях? Във ушите на глухи ли викам?

Цял живот пих и плаках – и пях. Как живях? Ако питате – никак.

Утре в Божия ангелски хор пак ще пея! – с ятата авлиги.

Аз бях лудият в задния двор на света с непрочетени книги!

23 януарий 2024 г.

гр. Варна, 9, 20 ч.

Dendu89 (Деница Гарелова)

2024-01-23T17:47:13+02:00

“Цял живот пих и плаках – и пях. Как живях? Ако питате – никак”
…
Валери_Станков (Валери Станков)

2024-01-23T14:09:36+02:00

Да, Валюше, да преливаш печали и Мирова скръб е къде-къде по-чисто!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-01-23T14:06:17+02:00

все печали, все Мирова скръб съм наливал! – от празно във пусто,

Неизчерпаем си!