23 янв. 2024 г., 13:56

Вик от задния двор на света

308 4 3

ВИК ОТ ЗАДНИЯ ДВОР НА СВЕТА

 

… нейде – в задния двор на света, струпах своите книжици светли,

нямам време да ги прочета! – все в дактил, в анапест, в хекзаметри,

все печали, все Мирова скръб съм наливал! – от празно във пусто,

втори век си го мъкна на гръб! – ей това безпарично изкуство!

А край мене поети – цял полк! – ми се перчеха с кръшните ритми.

 

През света, полудял от попфолк, аз бях просто небесният скитник.

И навярно съм станал за смях? Във ушите на глухи ли викам?

Цял живот пих и плаках – и пях. Как живях? Ако питате – никак.

Утре в Божия ангелски хор пак ще пея! – с ятата авлиги.

Аз бях лудият в задния двор на света с непрочетени книги!

 

23 януарий 2024 г.

гр. Варна, 9, 20 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...