7 ago 2011, 0:41

Вик в далечината

  Poesía » Otra
793 0 0

Изпращам вик в далечината,

обгърнат аз от тишината.

Но проблясва нещо,

огрява светлината.

 

В кратък, светъл миг,

виждам познати ми черти.

Спомените бързо ме обгръщат,

но изчезваш ти.

 

Отново сам, със спомена оставам,

поредния самотен вик изпращам.

Да се предам, никога не ще го аз направя,

няма аз да те оставя, няма аз да те забравя.

 

И отново кратък вик, 

пристига при мен,

радост кратка той събужда, 

осветлява моя ден.

 

Но колко още мига, колко още дни,

колко кратки вика, колко искрени молитви.

Ще успея ли  да оцелея, всичко ще наравя,

никога, не ще те аз оставя, никога не ще забравя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...