7 ago 2011, 0:41

Вик в далечината

  Poesía » Otra
794 0 0

Изпращам вик в далечината,

обгърнат аз от тишината.

Но проблясва нещо,

огрява светлината.

 

В кратък, светъл миг,

виждам познати ми черти.

Спомените бързо ме обгръщат,

но изчезваш ти.

 

Отново сам, със спомена оставам,

поредния самотен вик изпращам.

Да се предам, никога не ще го аз направя,

няма аз да те оставя, няма аз да те забравя.

 

И отново кратък вик, 

пристига при мен,

радост кратка той събужда, 

осветлява моя ден.

 

Но колко още мига, колко още дни,

колко кратки вика, колко искрени молитви.

Ще успея ли  да оцелея, всичко ще наравя,

никога, не ще те аз оставя, никога не ще забравя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...