10 feb 2021, 13:24

Викам те 

  Poesía » De amor
369 0 0
Минава времето ми в тежка самота,
тя пари ме и нощите и дните.
Боли ме и ще го призная аз сега,
отиде си ти без да ме попиташ.
И питам се къде ли аз сгреших,
разминахме се някъде по пътя.
Дилемата до днес не съм решил,
водата чиста как за миг размътих.
А може би ненужно е сега това,
вина да търся там където няма.
Да осъзная трябва просто на мига,
че нямаше тогава как да бъдем двама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??