10 февр. 2021 г., 13:24

Викам те 

  Поэзия » Любовная
5.0 (1)
402 0 0
Минава времето ми в тежка самота,
тя пари ме и нощите и дните.
Боли ме и ще го призная аз сега,
отиде си ти без да ме попиташ.
И питам се къде ли аз сгреших,
разминахме се някъде по пътя.
Дилемата до днес не съм решил,
водата чиста как за миг размътих.
А може би ненужно е сега това,
вина да търся там където няма.
Да осъзная трябва просто на мига,
че нямаше тогава как да бъдем двама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...

Ещё произведения »