Feb 10, 2021, 1:24 PM

Викам те

  Poetry » Love
535 0 0

Минава времето ми в тежка самота,

тя пари ме и нощите и дните.

Боли ме и ще го призная аз сега,

отиде си ти без да ме попиташ.

 

И питам се къде ли аз сгреших,

разминахме се някъде по пътя.

Дилемата до днес не съм решил,

водата чиста как за миг размътих.

 

А може би ненужно е сега това,

вина да търся там където няма.

Да осъзная трябва просто на мига,

че нямаше тогава как да бъдем двама.

 

По пътя собствен всеки бе поел,

тече животът и назад не връща.

С теб плувахме в различен вододел,

реалност, но бе празна тази къща.

 

Сърцето питам как да продължа,

душата за решение аз моля.

И тихичко без звук ще помълча,

ала сълзи напират в мен на воля.

 

Прокапват от очите бистри с чистота,

сърцето стене в чувства притаено.

С душата тялото ми тихичко крещи,

върни се, любовта е още в мене.

 

Върни се и прости за всичко ти,

Прости ми и на теб ще е простено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...