22 sept 2009, 20:06

Виланел за грис-халвата

901 0 5

Одата за хлебната сода изигра важна роля за създаването на този виланел.  Бон апети!


"Да хапнем?" - каза тя едва -
"Но не медец или акриди!
Така обичам грис-халва!...

Не искам лепкави слова,
за пясъци и пирамиди -
да хапнем!", каза тя едва.

"Тя става с мляко и с вода,
но захар да не ти се свиди -
така обичам грис-халва."

И сладко кимайки с глава,
отново, без да се обиди,
"Да хапнем?", каза тя едва.

"Да сложиш може при това
и орехи или стафиди -
така обичам грис-халва.

Бутни тук пълната тава,
махни луна и персеиди -
да хапнем!" - каза тя едва -
"Така обичам грис-халва!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След като водата е допустима в грис-халвата, защо да не е допустима и във виланела Видях този, който си пробвал да напишеш -- оценявам интереса към тази малко изкуствена форма, към която много хора се отнасят с недоверие. Истинска свобода може да се постигне само в стриктна форма -- иначе е свободия. Както музикантите си подбират инструментите, така и поетите трябва да си подбират формите, не мислиш ли?

  • Въздейства - върху вкусовите рецептори и предизвиква усмивки.
    Съвършенството на формата е допълнителен бонус.
    "Вода" е допустимо, струва ми се. Всичко е въпрос на мнение и предпочитание.
    Веднъж ме обвиниха, че използвам прекалено традиционни (и поради тая причина доста амортизирани от употреба) рими.
  • e, видях и аз най-накрая за какво иде реч!
  • Хей, човеко, ти подслади минутите ми преди сън!
    Благодаря!И аз обичам грис-халва!
    Оригинално стихо!
  • Е, толкова ирония и самоирония, че ме възхити - стига с грис-халвата в живота, нали?

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...