Виланел за грис-халвата
Одата за хлебната сода изигра важна роля за създаването на този виланел. Бон апети!
"Да хапнем?" - каза тя едва -
"Но не медец или акриди!
Така обичам грис-халва!...
Не искам лепкави слова,
за пясъци и пирамиди -
да хапнем!", каза тя едва.
"Тя става с мляко и с вода,
но захар да не ти се свиди -
така обичам грис-халва."
И сладко кимайки с глава,
отново, без да се обиди,
"Да хапнем?", каза тя едва.
"Да сложиш може при това
и орехи или стафиди -
така обичам грис-халва.
Бутни тук пълната тава,
махни луна и персеиди -
да хапнем!" - каза тя едва -
"Така обичам грис-халва!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
Видях този, който си пробвал да напишеш -- оценявам интереса към тази малко изкуствена форма, към която много хора се отнасят с недоверие. Истинска свобода може да се постигне само в стриктна форма -- иначе е свободия. Както музикантите си подбират инструментите, така и поетите трябва да си подбират формите, не мислиш ли? 
